През последните години у нас все по – често се говори със страх и притеснение за боровата процесионка.
По този повод искаме да ви предоставим по – подробна информация за процесионката, както и как да реагирате при среща с нея.
Какво представлява боровата процесионка?
В България видът е забелязан за пръв път през 1910 г., като се срещат три вида от род Thaumetopoea:
Thaumetopoea pityocampa – Борова процесионка
Thaumetopoea processionea – Дъбова процесионка
Thaumetopoea solitaria – Шамфастъкова процесионка
Боровата процесионка е често срещан и широкоразпространен вредител сред иглолистните дървета. Това е нощна пеперуда от семейство Thaumetopoeidea. Името „процесионка“ се дължи на факта, че гъсениците се движат една след друга в „процесия“. Начина на създаване на тази верига от гъсеници се случва чрез отделяне на феромони. Гъсеницата водач, която е най-отпред в процесията събира всички останали зад нея, като всяка една се свързва за следващата посредством лепкавите нишки, които създават. Гъсениците се хранят основно с иглите на боровите дървета, което води до обезлистването им. Гнездата на процесионката изглежда като бяла кадела настанила се в клоните на дърветата. Тази кадела представлява гнездо от копринени нишки, където не само живеят процесионките, но им служи и за защита и укритие. Въпреки обезлистването, причинено от гнездата на процесионката, към момента, няма данни за загиване на дърво или цяла гора от нашествието на този вид.Те не са причина за унищожаване на дърветата, като в повечето случаи, засегнатите от процесионки дървета успяват да се възстановят напълно за период между една и две години. Процесионките напускат гнездата си щом са вече готови да какавидират и започват да търсят мека почва, слизайки на земята. Точно тогава идва моментът, в който има възможност да ги срещнем и трябва да сме внимателни, тъй като срещата с тях може да бъде опасна, както за хората, така и за домашните любимци.
Кога и къде се среща боровата процесионка?
В края на пролетта и началото на лятото гъсениците слизат в почвата и какавидират.Тогава започват да се движат в тяхната интересна и типична процесия, като всяка следваща се залепва с главата за задната част на предната. На земята жизненият ѝ цикъл продължава около два месеца. Той включва пет процеса, които се осъществяват, докато гъсеницата се превърне в пеперуда, живееща 24 часа. Меката зима също е предпоставка за появата им и увеличаването на популацията. Колкото по-топло е времето, толкова по-активна е боровата процесионка, тъй като гъсениците слизат надолу, когато е топло, а в останалото време те са на високо по дърветата. Най – често процесионката се среща в южните склонове на Стара планина, на Средна гора и в Родопите, където има главно дъбови и борови гори
Опасна ли е боровата процесионка и какви са симптомите при контакт?
Опасни са специфичните власинки/косми на боровата процесионка ( когато гъсеницата е в стадий на ларва ), които имат дразнещ директен ефект върху кожата и лигавицата и причиняват зачервявания, тежки обриви, конюнктивит, кашлица, болки в гърлото, а при по-чувствителните хора могат да доведат до респираторни проблеми и алергични реакции. Обривите най – често са по шията, лицето и ръцете, но има възможност да се появят и на други части от тялото, според това дали косъмчетата са проникнали в кожата през дрехите. Обикновено обривите отшумяват до няколко седмици. Тези реакции са причинени от токсин, който отделят гъсениците, наречен тауметопеин, и води до тежка форма на уртикария. Токсинът се отделя, когато гъсеницата е застрашена, при допир, тъпкане, бутане с пръчка и изобщо всякакъв опит за контакт с нея. Гнездата на процесионката също са опасни и по тази причина е препоръчително да не се пипат, както гъсениците, така и гнездата по дърветата с голи ръце. За съжаление процесионката е много опасна за животните. Ако домашен любимец оближе насекомото, може да се стигне до некрози, окапване на част от езика, конвулсии, задух, а при по – тежки случаи дори до смърт. Реакциите на животните разбира се зависят от имунната им система. Някои са много алергични и правят анафилактичен шок. Много зависи и от количеството власинки, погълнати от животното.
Какво да правим при контакт с процесионка?
Космите на боровата процесионка много лесно падат от нея. При малко по – силен вятър, космите започват да хвърчат във въздуха, което води до инхалаторно въздействие върху човека или животното, в случай, че попаднат по лигавиците им. Това може да причини болки в гърлото или кашлица, дори и конюнктивит. Терапията на тези състояния включва прием на противоалергични медикаменти, включващи антихистаминови и кортикостероидни лекарства. Тежки реакции се появяват и при директен контакт с гъсеницата или гнездото ѝ. Какъвто и да е контактът, специалистите съветват:
Да се изплакне засегнатата зона със студена вода или спирт. Горещата вода и излагането на слънце, могат да предизвикат временно възпаление.
Прием на антихистаминов медикамент е жалетелен, в случай, че човек разполага с такъв.
Не докосвайте очите и носа.
Не се опитвайте да вадите сами власинките, в случай, че са попаднали под кожата. Свържете възможно най – скоро с медицинско лице.
Какви мерки се вземат?
Ежегодно се извършва мониторинг на разпространението ѝ, като се взимат необходимите мерки от Изпълнителна агенция по горите. При наличие на щета от борова процесионка, ангажимент да сигнализира Изпълнителна агенция по горите имат собствениците на горски територии, както и лицата, на които територията е предоставена за управление. След изпълнени контролни теренни проверки и лабораторни анализи от експерти на лесозащитните станции в страната, се съставя прогноза с лесозащитни мероприятия срещу вредителя.
Извършва се пръскане по въздух, срещу новоизлюпените гъсеници, в периода от края на м. август до края на септември в зависимост от влажностно-температурните условия на средата, след контролно лесопатологично обследване и при спазване на разпоредбите на Закона за защита на растенията, Закона за горите, Закона за пчеларството, Закона за гражданското въздухоплаване и техните поднормативни актове и с щадящи природата продукти, които не допускат загуба на биоразнообразие. Използва се и т.н феромонови уловки, които имат за цел да съберат максимално количество насекоми, които снасят ларвите си върху млади фиданки и така ги унищожават.